За селото

Климатът е преходно-континентален, почвите са ерозирани светли и лесивирани. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 436 m.

През Медвен минава третокласният републикански път III-7006, водещ на юг до връзка при село Градец с второкласния републикански път II-48, а на изток през село Садово – до връзка с първокласния републикански път I-7.

Землището на село Медвен граничи със землищата на: град Котел на запад и северозапад; село Ябланово на север; село Крайгорци на север; град Върбица на север; село Садово на изток; село Дъбовица на югоизток; село Градец на юг; село Катунище на югозапад.

В местностите Еркесията и Калето са регистрирани от Карел Шкорпил развалини от антична крепост и вал (впоследствие заличен). Източно от Медвен е имало късносредновековно селище, известно с името Новачка, разрушено по време на черкезките нашествия.

Село Медвен е основано след завоюването на България от османските турци, около 1525 г., от преселници от съществувалото на 4 km югоизточно село Бутово

Поминъкът на населението е свързан с дърводобив и овчарство, отглеждане на буби и пчели, тъкане на аби и шаяци. Селото е прочуто с изработваните дървени станове и бъчви. През 1821 г. е учредено сдружение на медвенските еснафи. В Медвен се разпространяват старопечатни книги – два оригинални преписа от преводи на Софроний Врачански, и други. През 1808 г. е открито килийно училище към абаджийската работилница на Вълко Мустаков, по-късно – към църквата. От 1831 г. има светско училище. През 40-те години на 19 век в обучението е използван „Рибният буквар“ от Петър Берон. По инициатива на учителя Г. Бъчваров е въведена взаимоучителната метода.

В Медвен преподават учителите Стойно Ганев, Ст. Въжаров, Н. Станчев, Н. Далакчиев (чичо на Захари Стоянов). В построената през 1852 г. църква „Света Марина“ службата се води на български език. Медвенци обявяват бойкот (1859 г.) на шуменския гръцки владика и по време на църковна служба демонстративно напускат храма. През 1876 г. жителите се подготвят за въстание, но Медвен не въстава поради закъснялото включване на Сливенския революционен окръг в Априлското въстание.

По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. башибозук напада (16 януари 1878 г.) селото, опожарява го и избива 53 души. След войната по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.

От 1929 г. дотогавашното начално училище в селото става основно училище „Захари Стоянов“. Училището действа до 1996 г., когато е закрито. След закриването сградата на училището е претърпяла пожар.

Църквата в познатия ѝ вид датира от 1882 г., когато е била построена на основите на старата (1852 г.) църква. В нея се е служило неосветена до 1892 г., като освещаването ѝ е извършено на 13 септември 1892 г. от тогавашния Сливенски митрополит Гервасий. Преди да бъде построена църквата е имало параклис, датиращ от 1837 г., обслужван от време на време от градецки свещеници. На 16 януари 1878 г. църквата е изгорена от турците, като е изгоряло всичко вътре, само храмовата икона „Света Великомъченица Марина“ остава незасегната.

Читалището в Медвен е основано на 1 януари 1882 г. Като негови основатели се сочат учителите Ненчо Милков Далакчиев от Медвен, Добри Д. Стойнов от Сливен, Неделя Стамова Гандева от Жеравна и по-будни жители на селото. Читалището първоначално се настанява в сградата на училището, която на 8 декември 1884 г. изгаря, а заедно с нея – и читалищното имущество. По-късно читалищни дейци приемат нов устав и избират ново ръководство. Освен своята главна цел – просветата, читалището играе ролята на кредитен институт.

Читалището се издържа изключително от членски внос, доброволни вноски и дарения. Най-големи заслуги за даренията има генерал Петър Лолов. Читалището подпомага също бедни ученици. През 1939 г. е открита новопостроена сграда на читалището. От основаването му до 1930 г. читалището се нарича „Извор“, от 1930 до 1944 г. носи името „Генерал Лолов“, а след 9 септември 1944 г. отново приема името „Извор“.

Събор (сбор) – всяка последна събота на юли от всички краища на България, а често и от чужбина, се събират хора от всякакви възрасти и социални прослойки, обединени от общия медвенски корен.

Медвенският сбор се провежда в края на юли заради честването на света великомъченица Марина.

Васил Богалев-Медвенец, строителен инженер, водоснабдил селото с питейна вода

Стоян Бъчваров, актьор, сред пионерите на българския национален театър; паметна плоча е поставена на мястото, където е бил родният му дом в самия център

Атанас Въжаров (п. 1917), бивш кмет на Бургас

Васил Георгиев Въжаров (1927 – 2005), дългогодишен кмет на селото, свързал двете махали с асфалтиран път

генерал-майор Петър Лолов (1864 – 1925), български военен деец

Захари Стоянов, родната му къща е запазена в първоначалния си автентичен стил и устроена като музей

Георги Божков (23/5.04.1874 – неизв.), един от българските студенти на основателя на структурализма Фердинанд дьо Сосюр (1857 – 1913)